Ликвиден риск е. Същност, класификация, методи за оценка

2024 Автор: Howard Calhoun | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 10:19

Преди глобалната криза от 2008 г. финансовите институции от всякакви форми и размери приемаха дълговото финансиране за даденост, с малки или никакви парични разходи. По време на дълбока рецесия много институции се бореха неуспешно да поддържат адекватно ниво на ликвиден риск, което доведе до фалит на много банки от второ ниво. Централните банки бяха принудени да се намесят, за да поддържат икономиката на повърхността.

Банкови рискове

След като прахът от стените на рухналите банки започна да се утаява, стана ясно, че банките и компаниите на капиталовите пазари трябва да управляват по-добре своята ликвидност. И инстинктът за самосъхранение не е единственият мотив за това. Последиците от неадекватното управление на риска могат да се простират далеч отвъд стените на всяка финансова институция. Те могат да засегнат цялата финансова екосистема на страната и дори световната икономика.

Ликвиден риск е невъзможността на банката да изпълни задълженията си към клиенти и контрагенти поради липса на средства по кореспондентски сметки. След като прекара много години в сянка, този въпрос изведнъж се превърна в гореща тема в управлението на риска, доказвайки се като убиец по време на финансовата криза.

Регулаторни усилия за контрол на банките

Последствията от повечето катаклизми обикновено включват много мерки за избягване или минимизиране на щетите от всякакви бъдещи подобни бедствия. Когато земетресение унищожи цели градове, страните инвестират в по-добри системи за ранно предупреждение. Големите наводнения в Холандия през 1953 г. доведоха до изграждането на сложна инфраструктура за предотвратяване на бедствия в страната. Скандалът с Enron накара САЩ да въведат законодателството на Sarbanes-Oxley.

Глобална финансова криза 2008-2009 не е по-различно. Регулаторите приеха закони, вариращи от Dodd Francs и Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR) до Базел III, за да предотвратят подобни финансови кризи, водени от ликвидни рискове в бъдеще.

Мерки за предотвратяване на кризи

Като част от реформите на Базел III, регулаторите разработиха нови правила за банките да контролират и управляват своя риск, който може да се определи като заплаха от изчерпване на парите. Базелски комитет по банково делоНадзорният орган въведе минимални лимити за два ключови параметъра, използвани за оценка на ликвидния риск. Финансовите институции по света трябва да поддържат тези съотношения на необходимото ниво. Такива ограничения могат да имат значително въздействие върху техните клиенти.

Коефициенти за контрол на риска на финансовите институции

Първият параметър е коефициентът на ликвидно покритие (LCR), който е предназначен да подобри покритието на краткосрочната ликвидност на банките. LCR се изчислява като сумата от висококачествените ликвидни активи на банката, разделена на очаквания паричен поток, включително неусвоени кредитни ангажименти, за 30 дни.

Регулаторите искат да се утешат от факта, че в случай на неочакван спад в нивата на парите, банката ще разполага с достатъчно активи, които може лесно да конвертира в пари, за да оцелее в стресовата ситуация и да предотврати най-лошия сценарий от прерастване в фалит.

Втората мярка е да се наблюдава коефициентът на нетно стабилно финансиране (NSFR), който е предназначен да увеличи стабилното дългосрочно финансиране на баланса, за да се избегне заплахата от недостиг на парични средства за изпълнение на ангажиментите.

Това съотношение е формулирано, за да насърчи и насърчи банките да използват стабилни източници за финансиране на дейността си и да намалят зависимостта си от краткосрочно рефинансиране. По този начин ликвидните рискове на капитала на банките са сведени до минимум.

Бързоизчезването на този тип ливъридж по време на кризата беше основната причина за провала на няколко големи институции, включително Leman Brothers. Според това финансовите институции ще трябва да гарантират, че размерът на стабилното финансиране, с което разполагат, надвишава необходимия размер на плащанията към клиентите в рамките на 12 месеца.

Влияние на регулаторните мерки върху бизнес общността

Едно от непредвидените последици от новата банкова регулация е, че бъдещите ликвидни рискове се разпростират извън банките и причиняват сериозни щети на корпоративния сектор. Корпорациите трябва да започнат да мислят сериозно за собствената си позиция за ликвиден риск и как могат да оцелеят при бъдеща криза.

Най-очевидната връзка между банките и корпорациите е фактът, че корпорациите са силно зависими от банките за своите финансови нужди. По-строгите изисквания за управление на ликвидния риск на активите във финансовия сектор несъмнено ще засегнат корпоративното кредитиране.

Заплаха от по-дълбока криза?

Ефектът ще бъде много по-лош в бъдеще, тъй като новите правила на Базел III, които са наложени на банките, ще тласкат проблемите с управлението на ликвидния риск в корпоративния сектор. Тези правила затрудняват банките да изпълнят традиционната си роля за просрочване на заеми. Корпорациите трябва да се борят, за да получат финансиране от банките.

Липса на достъп до банково кредитиранеограничава възможността на корпорациите да планират бизнес процесите предварително. При тези условия те са силно зависими от банките, които избират да съкратят краткосрочните кредитни линии при първите признаци на проблеми.

Промени в търговията с деривати

Още по-лошо е, че новите правила за клиринг, които имат за цел да мигрират сделките с деривати към централно клирингирани платформи, ще принудят корпорациите да публикуват дневна печалба срещу позициите си по деривати. Това ще предизвика огромни ежедневни колебания в ликвидните ресурси на корпорацията. Взети заедно, тези два ефекта сочат към свят, в който корпорацията има много по-малко контрол върху собствените си ресурси на паричния поток, като търсенето на ликвидност нараства, а предлагането намалява.

Управление на корпоративния ликвиден риск

Банките, преживели скорошната финансова криза, бяха принудени да модернизират своите практики за управление на паричните средства, за да се подготвят по-добре за бъдещи ликвидни кризи. Една от тактиките е да се изтласкат повечето от потенциалните заплахи от банкирането в корпоративния сектор. В резултат на това настоящата криза се надига в корпоративния сектор. Корпорациите трябва активно да прилагат системи за управление на риска, ако не искат да бъдат следващата жертва.

Корпоративни ликвидни рискове

Ликвидният риск е възможността предприятието да не може да получи необходимите средства заудовлетворяване на краткосрочни или средносрочни задължения към кредиторите. В много случаи капиталът е концентриран в дълготрайни активи, които е трудно да се превърнат в пари по справедлива стойност, ако трябва да бъдат платени текущите сметки.

Една малка краткосрочна криза поради липса на оборотен капитал може да доведе до дългосрочно отрицателно въздействие върху бизнеса. Неуспехът да се получи адекватно финансиране в реалистичен срок може да изложи фирмата на ликвиден риск.

За ценни книжа този риск възниква, когато фирма с непосредствени нужди от парични средства не е в състояние да продаде активи на пазарна стойност поради липса на купувачи или неефективен пазар.

Кризата от 2008-2009 г. беше причинена от неизпълнение на ценни книжа, обезпечени с ипотека, класически проблем с кредитния риск, но скоростта на разпространението на кризата във финансовата система може да се обясни само с тясната връзка между кредитния риск и ликвидността риск.

Консултантска фирма с множество корпоративни бизнес сделки в портфолиото си разчита на навременни плащания на клиенти, за да отговори на нуждите от парични средства. Прекратяването на договор от основен клиент води до внезапен спад на паричните потоци. Фирмата започва да отлага изплащането на заплатите поради ликвиден риск. Това води до глоби от надзорните органи, сериозно влошаване на репутацията и уволнения на най-ценните служители, коитоуловени от конкуренти.

От просперираща компания, компанията бързо преминава към външни лица. Отличен пример за това как краткосрочното неизпълнение на задължения води до дългосрочни негативни последици за бизнеса.